Нефтохимик - 20 години по-късно (Част I). Какво се случи в периода 1994 – 2014-та година

Един скромен заводски отбор по футбол се превърна в любим за много български фенове на футбола в края на 20-ти век. Кое беше по-запомнящото се в този период от време за Нефтохимик, кои са паметните мачове, как съдбата се разпореждаше с тима през двете декади от 1994-та до 2014-та, кои бяха легендите и как приказката за грозното пате, превърнало се в лебед, намери продължение... Моите спомени за футболните перипети, красиви и не толкова приятни емоции с бургаския клуб, истории свързани с клуба и любопитни случки:

ЧАСТ I

Дебютът

Всичко голямо в модерната футболна история на футболен клуб Нефтохимик започна на 19.08.1994 година – петък. Месеци преди това Нафтата празнува след победа в Бургас с 3:1 над Хасково класирането си за елита, а вратарят Данчо Йоргов вдигна купата за шампион в Южната „Б” група. Но все пак, паметната епоха за заводския тим тръгна от града под тепетата. Стадион „Локомотив” в Пловдив прие първия двубой за „зелено-белите” на ниво „А” група. Тогава, пред около 9000 хиляди зрители, дебютантът от Бургас, за пръв път в досегашното си съществуване, излезе да покаже себе си сред най-силните в страната. Срещата с пловдивското Локо завърши 2:1 за домакините, като получилите някъде в онези дни прозвището си „шейхове” откриха резултата в края на първото полувреме чрез Милен Георгиев, но след почивката „смърфовете” вкараха два безответни гола чрез Кръстев (49 мин.) и Маринов (58 мин.)и взеха победата. Това пък е съставът, който участва в дебюта в елитната група: Данчо Йоргов, Лазар Тръпчев,Красимир Денев (Петър Янков), Валентин Найденов, Велиян Парушев, Тодор Киселичков (Мирослав Косев), Станчо Цонев, Станимир Димитров, Милен Георгиев, Митко Трендафилов, Борислав Стоянов; Освен тях в отбора, воден от тандема Димитър Димитров – Димитър Стойчев, са още имена като Еролин Кючуков, Светослав Нончев, Васил Конов, Тодор Янчев, Атанас Димов, Иван Тенев-Цаната, Тихомир Тихомиров, Стойко Стойков, Андриан Лилов, Павел Колев, Димчо Данов. Треньор на вратарите е Дражо Стоянов. Величко Генов е лекар, Димитър Николов рехабилитатор, Стойчо Георгиев – шофьор, а Стефан Дерменджиев-Дермата – домакин. Президент е Христо Порточанов, изпълнителен директор Божидар Тодоров, а технически Кирил Желев-Бирата.

Първият мач на родна земя за бургазлии беше на 28-ми август, когато на стадиона, носещ името на клуба, пристигна настоящият шампион на България – Левски. И пак, както в Пловдив, Нефтохимик поведе, попадението, директно от корнер, отбеляза един от лидерите на „шейховете” в тези години – Станчо Цонев. За жалост на претъпкания и въодушевен стадион обаче, столичани отбелязват три безответни гола и бият с 3:1. Това е и първа официална среща на обновения стадион в квартал „Лазур”, който вече има една цяла покрита с козирка трибуна и комфортни за времето си съблекални. Още от появяването си в „А” група, Нефтохимик безапелационно окупира един връх и той е най-важният показател за това какво прави и как се представя един отбор, а именно – домакинствата стават най-посещаваните мачове в страната въобще. Това неизменно остава така до края на 20-ти век.

Първата победа на новака в „А” група идва в IV-ия тур на първенството. На свой терен Нефтохимик надделява с 3:1 над Етър (Велико Търново). Милен Георгиев и Велиян Парушев с два гола носят историческия първи триумф за отбора на най-високо ниво, който идва на 10-ти септември.

Така, след трийсет изиграни кръга, Нафтата приключва кампанията точно в средата на класирането. Осмото място идва след 39 точки (12 победи, 3 равенства, 15 загуби) и голова разлика 41:50. Единствената победа на момчетата на Димитър Димитров-Херо като гост през сезона е в Добрич, където бургазлии взимат връх над Добруджа с 2:0.

Началото на следващия сезон е най-силното за клуба в елитната дизивия. Нефтохимик оглавява класирането в „А” група до VIII-ия тур, когато в Кюстендил с 0:1 срещу Левски „зелено-белите” губят за първи път от старта. В първите пет кръга хитът в българския футбол бие последователно Спартак Варна (5:2 д), Левски (2:1 г), Славия (1:0 д), Шумен (3:2 г), Ботев Пловдив (2:0 д) и чак в шестия не излиза като победител, завършвайки 0:0 със Спартак в Пловдив. Отборът на президента Христо Порточанов обаче не успява да задържи темпото и завършва на 4-то място шампионата. Утеха все пак е, че бургазлии стават най-резултатният тим в групата с 58 вкарани гола. Запомнящи са победите над шампиона Левски с 5:1 и бъдещия златен медалист Славия с 1:0. Заедно с тях и Левски (Кюстендил), Нефтохимик няма нито едно поражение на свой терен. През февруари месец 96-та е най-масовото посещение на фенове на бургаски отбор на гостуване в последните няколко десетилетия – в първия кръг от пролетния полусезон Нефтохимик играе със Спартак във Варна, а на стадиона има над 3000 привърженици на „шейховете”. Освен загубата с 0:3, на голяма част от гостуващата публика се налага да преживее и друго неприятно нещо, а то е, че на повечето от возилата, с които трябва да се върнат в Бургас, са изпочупени прозорците. Изглежда, че някъде от този момент започва и пословичната вражда между двете публики. В края на сезона морският отбор печели несъществуващия вече турнир за Купата на професионалната лига, след като във финала побеждава на стадион „Васил Левски” Монтана със 7:2, а куриозното е, че срещата се решава едва в продълженията, защото след 90 минути футбол на таблото светят цифрите 2:2! Лятото на 96-та година ще се запомни и с първото в историята участие на действащ състезател на Нефтохимик в голям футболен форум. Радостин Кишишев представя достойно клуба си по време на европейското първенство в Англия, където България отпада след груповата фаза.

Най-успешната година в първенството за тима е през 1996-97-ма. Нефтохимик печели сребърните медали, като изостава само на четири точки от шампиона ЦСКА. Бургазлии обаче, с играта си, продължават да печелят симпатиите не само на своите съграждани, а и на много от привържениците на футбола в страната. За втора поред година „шейховете” са най-вкарващият отбор – този път са реализирали 70 попадения. Левски отново бива разгромен край морето – 4:1 през месец април, което ознаменува и връщането на Нафтата на обновения му дом, който вече е с две козирки – над секторите „А” и „В”, електронно табло и удобни седалки за зрителите из цялото съоръжение. 

С 2:1 е сломен и бъдещият първенец ЦСКА, а стадионите в Бургас (заради ремонт на своя, през кампанията Нефтохимик домакинства и на този на Черноморец). Второто място дава право на участие в турнира за Купата на УЕФА. За втора поредна година в клубната витрина влиза или по-точно остава Купата на ПФЛ. Във финалния мач Нафтата бие шлагера и шампион на Северната „Б” група и бъдещ шампион – Литекс. Редовното време на националния стадион завършва 2:2, а при дузпите по-удачни се оказват действията на бургаския тим.

За пръв път в европейските клубни турнири
Бран (Берген) от Норвегия е определен от жребия за първи съперник на Нефтохимик на международната сцена. Това става в предварителните кръгове на турнира. В първия от двата си мача българите са гости. Двубоят завършва с минимална победа на скандинавците с 2:1, като за гостите точен е Радостин Кишишев. На реванша в Бургас „зелено-белите” изиграват, може би, най-драматичния си и емоционален мач в досегашната клубна история (ако не броим събитията от години след това). Митко Трендафилов и Велиян Парушев дават преднина от два гола да домакините, но Хасунд намалява резултата. Стига се до 72-ата минута, когато Тодор Киселичков прави 3:1 и бургазлии се виждат в следващия кръг. Нелепа грешка в защитата и лоша намеса на вратаря Веселин Шулев обаче дават шанс на Хасунд да минимализира преднината на Нефтохимик и двубоят завършва с удобния за норвежците резултат на чужд терен - 3:2. Смълчани и неискащи да повярват в случилиото се от стадиона си тръгват около двайсет хиляди фенове. Болката от отпадането в душите и сърцата им не може да бъде компенсирана от красивата и вдъхновена игра на Нефтохимик. В дните около двата евромача са и първите признаци на разрив в отношенията между основния спонсор на клуба Нефтохим АД и Нефтохимик. Средствата, отделяни за футболния клуб, биват значително редуцирани, което води до малки (все още) катаклизми и раздялата с някои водещи играчи и треньора Димитър Димитров, поел в посока на стабилния и финансово обезпечен Литекс (Ловеч). Най-активен в това да разследва и тършува кой и защо дава на футболен клуб толкова пари е тогавашният депутат от СДС Йордан Цонев (сега част от партия ДПС). Издигнат от феновете плакат „Й. Цонев – юда” разбунва и обърква духовете на стадион „Нефтохимик” по време на мача-реванш с Бран, като чертичката над Й-краткото не се вижда добре на транспаранта и много от незнаещите за случващото се на фронта Порточанов – Нефтохим – Й. Цонев се чудят защо Цонев е юда... За мнозинството Цонев е само един, и това е емблематичният нападател със същата фамилия.

Следва лек спад в представянето на бургазлии и те приключват сезон 1997/98 на четвърто място. „Сините” от София по традиция пак са разгромени (3:0), а нападателят Антон Спасов със своите 17 попадения си поделя голмайсторския приз на първенството с колегата си от ЦСКА Бончо Генчев. Този сезон е постигната и най-изразителната победа в „А” група – със 7:0 е разбит Етър (Велико Търново). Това става на 21 март, 1998 г. 

Един от водещите играчи на „шейховете” – Илия Груев, е сред избранниците на старши треньора на националния отбор Христо Бонев за наближаващия мондиал във Франция. Месеци по-рано крилото на бургазлии вкарва и гол за трикольорите, разписвайки се при поражанието в Москва от Русия с 2:4. Вместо Груев да стане вторият действащ играч на Нефтохимик на крупно международно първенство, той бива уличен в употребата на забранен препарат и така и не заминава за световното. Забраненият стимулант бил нортестостерон (спомагащ за увеличаване на мускулната маса). Битуват слухове, че с такъв е бил спипан не бургаското крило, а Радостин Кишишев от Литекс, но това си остават само теории. Малко след допинг скандала и края на световното играчът на Нефтохимик доказва, че не е употребявал нищо подобно и през септември същата година играе в евроквалификация срещу Полша (0:3 в Бургас).

Кампания 1998/99 е сравнително безлична за тима. Той завършва на 6-то място. А през декември 98-ма е и последният от сериите успехи над Левски. С гол на Саид Ибраимов Нефтохимик печели у дома с 1:0 и едва ли някой си е представял, че това ще бъде последна победа над „сините” в официален двубой за много време напред. Интересното е, че големи премии (по 10 000 лева!?!) за триумфа в този мач получават не само титулярите и влезлите в срещата резерви, но и котнузените и тези извън групата. По данни на тогавъшен водещ играч, гледал мача от ложата заради травма, той е получил цели 2500 лева, само за да стиска палци на своите... Наистина в онези сезони се плащаха подобни възнаграждения, които и за днешните стандарти са големи суми, но никой не държеше сметка на футболистите, тъй като те караха хората да идват на стадиона часове по-рано, защото зрелището и качеството на продукция беше великолепно. По-запомнящи се неща от тази кампания са двата трансфера в ЦСКА на лидери в отбора като Митко Трендафилов и Илия Груев. Първият преминава при „армейците” преди пролетния полусезон и изиграва 14 мача (с два гола в тях), но, заради неизплащането на трансферна сума за него, димитровградчанинът се връща в Нафтата. През лятото на 99-та юношата на Левски Груев също заминава, за да се присъедини към ЦСКА, изкарва няколко дни подготовка с тях, но само ден преди началото на новия сезон той бива отзован в Бургас и след часове е титуляр за Нефтохимик в първия кръг на „А” група именно срещу... ЦСКА. На свой терен бургазлии печелят с 2:1. Отношенията на двата клуба обаче по трансферните дела в следащите години са много изострени и интересни. Преди победата на Нафтата над „червените” на терена излизат и момчета от школата на бургазлии, които наскоро са станали поредният набор с републиканска титла в първенствата на подрастващите. Те са наградени от клуба и имат честта да направят обиколка под аплодисментите на изпълнения за пореден път стадион. В тези години школата на Нефтохимик е сред най-добре обезпечените и не минава сезон, в който няколко от гарнитурите да не вземат медали.

Втори път на финал за Купата на България

Следващият голям връх за клуба е финалът за Купата на България през 2000-та година. В полуфиналите Нефтохимик отстранява градския си съперник Черноморец след 2:2 в квартал „Акациите” и 3:1 след обрат в „Лазур”. На финала, на стадион „Христо Ботев” на 31-ви май, в Пловдив, Нефтохимик се изправя срещу Левски (Сф), а от Бургас за решителната битка пристигат над хиляда човека. Голяма част от пловдивската публика също е на страната на кандидата за първи значим трофей. Столичани са водени от създателя на футболната идеология на Нефтохимик Димитър Димитров, а негов опонент на съседната скамейка е ученикът му със същото име, но Стойчев по фамилия. Двубоят е напрегнат и равностоен, Нефтохимик успява да стигне до няколко добри положения, но липсата на опит не му позволяват да стигне поне до продължения и дузпи. В края на редовното време падат два гола, с които грандът от столицата печели Купата. При първото попадение централният защитник Веселин Бранимиров не преценява летежа на един пас по въздуха към Георги Иванов-Гонзо и оставя топката да стигне до деветката на „сините” и той с красив удар прехвърля Йордан Господинов. Допуснатият гол прекършва бургазлии и в добавеното от Антон Генов допълнително време Бисер Иванов-Легендата решава изхода на финала.
Три месеца преди финала в Пловдив Нафтата прави, вероятно, най-силния си и впечатляващ мач като гост в историята си. На стадион „Българска армия” подопечните на Митко Стойчев разпиляват ЦСКА с 4:1 след точни изстрели на Парушев, М. Георгиев и Киселичков на два пъти, а на трибуните в края на двубоя се движи „влакче на победата”, композирано от агитката на бургазлии.

След този сезон се разиграва и една от най-големите трансферни саги в страната. Тодор Янчев е силно желан от ЦСКА, но Христо Порточанов не ще и дума да чуе за подобна смяна на клубната принадлежност, най-вече поради предишните несполучливи и некоректни опити от страна на този клуб да пазарува от „шейховете”. Казанлъчанинът е основен елемент в бургаския отбор и от Нефтохимик не го дават за каквато и да е сума. Янчев обаче показва, че договорът му с „шейховете” е изтекъл и той може да заиграе, където иска. Изведнъж бургаският бос контрира с анекс, който уж показва, че халфът е удължил контракта си с Нефтохимик и започват съдебни дела и спорове, преди съпругата на Янчев - Деляна, която доскоро е секретар в Нафтата, да покаже копие на изтеклия и неподновен договор на мъжа си. Така, след множество препирни и перипети, Янчев облича червената фланелка, а Порточанов за пръв път е победен. Преди Янчев, отборът е напуснат и от друг важен състезател – капитанът Илия Груев. Столичанинът обаче е изпратен с овации и скандирания от бургаската публика, на която той е любимец. 11-ката е и слабост и на президента, което е в негова полза за осъществяването на задграничния трасфер в тима от втора Бундеслига - Дуисбург. Прощалният му мач за клуба от квартал „Лазур” е на 9-ти юни срещу Миньор, завършил 4:1. Тези, които са били на стадиона в Бургас, вероятно биха си спомнили с усмивка как всички негови съотборници правеха всевъзможното, за да се разпише Груев в срещата, но дори и изпълнението на дузпа не му помогна. След последния сигнал на съдията Груев прави почетна обиколка, а накрая се спира пред сектора с агитката, където хвърля своята фланелка и обещава да остане част от клуба. След време попълнението на немския отбор изпраща фланелка на настоящия си тим на тарторът на зелената торсида Атанас Семизов-Джимито, която той в знак на уважение към играча носи, независимо, че цветовете са синьо-бели.

Като финалист в турнира за националната купа през изтеклата футболна година Нефтохимик добива право за второ участие в Купата на УЕФА. В първия предварителен кръг бургазлии се пада да се изправят срещу кипърския Омония (Никозия), воден от българската легенда Аспарух Никодимов. Обещани от Порточанов на футболистите са общо 100 хиляди лева, стига да бъдат елиминирани „детелините”. В подготвителния период на мястото на Димитър Стойчев е назначен италианският наставник Салваторе Полверино, но още в първия кръг на „А” група той бива уволнен, след като „шейховете” падат със срамното 2:5 у дома от Спартак Варна. Заедно с него за апенините си тръгва и халфът Гулиелмо Балдини, но в България остава другият италиански полузащитник – Андреа Парола. Той успява да се наложи в състава и да замести успешно получилият тежка контузия биткаджия Благо Митрев. След сезона в Бургас Парола прави силна кариера в родината, играейки за няколко отбора в Серия А и Серия Б. Следва връщане на поста на Стойчев, което веднага променя настроението в тима. В първата среща с кипърците, която е на острова на Афродита, българският състав повече се защитава и успява да достигне до не лоши турнирен резултат – 0:0. Малко неприятно впечатление прави отношението на домакините към оператора на бургазлии. Час преди срещата на стадион „ГСП Омония”, операторът на гостите Йордан Терзийски бива пропъден от местни телевизии от площадката за снимане и трябва да държи цял мач камерата на рамо. Заради това Нефтохимик подава жалба до УЕФА, като се надяват тя да бъде уважена и на Омония да бъде наложена санкция.
„Показахме, че можем да играем футбол. Нефтохимик възкръсна - казва президентът Христо Порточанов. - Ако бяхме по-агресивни, можеше и да спечелим. Възстановихме част от самочувствието си, но е твърде рано да говорим за нещо сериозно. Ще правим селекция в движение". Треньорът Димитър Стойчев е по-предпазлив: „Повече бих се радвал на победа или равенство 1:1. Въпреки това съм доволен от мъжката игра на момчетата. Заварих тежко наследство от италианските колеги, което трябва бързо да бъде заличено".
На реванша край брега на Черно море, на 24-ти август, Нефтохимик, играещ със сребристо-черни екипи, започва в своя вихрен стил, а стадионът е кипящ котел, който мощно подкрепя своите, но силно се надява да не се повтори кошмарният сценарий от двубоя с Бран преди три лета. Пламен Тимнев нанизва два гола (14 и 44 мин.), за да хвърли в екстаз хилядите по трибуните, като този път радостта е пълна. Омония връща само един гол през втората част, но това не им е достатъчно и така напред се класира Нефтохимик. Жребият изправя бургазлии срещу полуфиналиста от турнира за КНК през миналия сезон Локомотив Москва. Пак първият мач е визита. На стадион „Лужники” резултатът откриват гостите чрез Росен Петров, следват два гола за „железничарите”, но Тимнев изравнява. По-голямата класа и опит си казват думата и тимът на треньора Юрий Сьомин печели в крайна сметка с 4:2.

Практически това значи отпадане за бургазлии, които на реванша излизат пределно мобилизирани, но и същевременно сякаш респектирани, защото не подемат големи рискове в предни позиции, макар да няма какво да губят. Така след 0:0 Нафтата се разделя с надпреварата и това към ден днешен остава последният двубой в Европа за играещия най-модерен и приятен футбол отбор в България в края на 20-ти век. Позитивната промяна в тима след връщането на Стойчев на мястото на Полверино е още по-осезаема, след като в родното първенство бургазлии връщат самочувствието си след разгром с 4:1 над коравия тим на Миньор насред Перник. Но като цяло футболната година 2000/01 не кой знае колко усшешна. С пето място се отчита в първенството Нафтата  през нея. Тогава шампионатът на елитната група се нарича Висша лига. След окончанието му се осъществява и най-впечатляващата сделка за продажба на футболист на Нефтохимик. Нападателят Георги Чиликов, който нанизва девет гола в 23-те си двубоя през сезона, е купен от Левски за сумата от 2 млн. германски марки.
... следва продължение